Тестът за ефективност на шофиране включва забиване на образец на самонарезен заключващ винт в тестова плоча, докато една пълна резба премине напълно през плочата, без винтът да се счупи или да се повреди.
Тестът за якост на усукване включва затягане на стеблото на образец на самонарезен -заключващ винт в -приспособление за матрица-или подобно устройство-, което е резбовано, за да съответства на резбите на винта. След това се използва калибрирано устройство-за измерване на въртящ момент, за да се приложи въртящ момент към винта, докато той се счупи; това счупване не трябва да се случва в рамките на захванатия резбован участък.
Извършва се изпитване на опън върху образеца на винта, за да се провери минималното му крайно натоварване на опън. Счупването трябва да се случи в стеблото или в незацепената дължина на резбата на винта, а не на кръстовището между главата и стеблото. Преди да се счупи, образецът трябва да може да издържи минималното натоварване на опън, определено за съответния му експлоатационен клас.
Водородната крехкост е критичен проблем, който изисква стриктно внимание по време на процесите на повърхностна обработка на самонарезните заключващи се винтове. По време на етапа на киселинно декапиране-, където шнековете се разбъркват в разредена солна киселина-количеството водород, абсорбирано от стоманата, нараства линейно с корен квадратен от времето, докато достигне точка на насищане. Освен това, по време на процеси на галванопластика и фосфатиране (включително електролитно обезмасляване), ако ефективността на катодния ток падне под 100%, се генерира значително количество водородни атоми; тези атоми се адсорбират върху повърхността на винта, което води до проникване на водород и прави стоманата крехка поради абсорбцията на водород.
Препоръчителното време за облекчаване на водородната крехкост (изпичане) за самонарезни фиксиращи винтове е 6 до 8 часа, като температурните диапазони обикновено са зададени на 160–200 градуса за фосфатирани части и 200–240 градуса за части с галванично покритие. При действителното производство обаче специфичната продължителност на печене трябва да се определи въз основа на множество производствени променливи, включително твърдост на сърцевината, грапавост на повърхността, продължителност на покритие, дебелина на покритието, време за ецване и концентрация на киселина. В идеалния случай тази обработка с водородно облекчаване трябва да се извърши веднага след галванопластика и преди всяко последващо пасивиране.
